Едно време компютрите имаха 64 килобайта RAM, едноядрени 8-разредни процесори с тактова честота 1 мегахерц и харддискове с по 40 мегабайта (ако изобщо имаха харддиск). Нямаха излишни ресурси, за да глезят потребителя. И тогава, за да кажеш на компютъра какво искаш от него, трябваше да пишеш по един черен екран неподлежащи на запомняне от нормален човек комбинации от букви, знаци и цифри и тук-там по някоя цяла или съкратена английска дума. А за още по-отдавна, за времето на перфокартите, не ми се и говори. После комютрите станаха по-мощни имаше възможност да се направи нещо за облекчаване на хората, на които им се налагаше да ги ползват.  А в онези времена още не се ценяха толкова иновативността и креативността, ами повече се ценяха сядането на задника, търпеливото умствено изграждане, мисленето и създаването на полезни неща. И едни програмисти, чието мислене беше от миналия век, измислиха менютата. И видяха хората, че това е нещо удобно и вече всяка нормална програма си имаше една лента с менюта. Всички неща, които можеха да се правят с една програма, можеха да се класифицират в няколко основни групи и за всяка такава група имаше по едно меню. И системите от менюта на всички програми си приличаха. Сигурно във всички програми имаше  менюта "File", "Edit" "View", "Tools", "Window" и "Help". Имаше и още 2-3 менюта със специфични за дадената програма действия. Когато човек искаше да направи нещо, сещаше се в кое меню трябва да попада замисленото действие и, наистина, в съответното меню го и намираше. Имаше едно единство и една систематизираност. И дори при първа среща с една програма, човек бързо можеше на някакво ниво да се оправи с нея, без да се налaга да рови в интернет или да го светнат брат"чедът или "едни приятелчета от общежитията".  Изобщо – голема скука.
И тези мрачни времена продължиха 10-15 години и ето, дойде времето на дръзките, креативните, иновативните, open-minded, хората, чието мислене е от 21, че защо не и от 22-23 век. И вече потребителският интерфейс започва да става един тюрлюгювеч, претендиращ за "интуитивност" и не знам какво си, един ужас, нещо без ясен замисъл, освен може би замисъсла да не е като от миналия век. И, разбира се - да е адаптиран към мазането с пръсти по някой тъчскрийн.  "Преобръщане на парадигмите", както би се възхитил някой учено-снобеещ фен на прогреса, или "Уааау!", както би измучал някой негов събрат в по-естествено състояние. В някои програми лентата с менюта изчезна изобщо, или е скрита някъде вдън земя и за да разбереш как да я извадиш, трябва да ровиш из интернет.  Може би пионери в това са създателите на Google Chrome.  А пък всеки път, когато ползвам Acrobat Reader 11 (не смея да мисля за времето, когато ще бъда принуден да го заменя с по-нов!), си спомням с яд колко приятно и удобно беше с Acrobat 5. Впрочем, настоящата филипика се бях отказал да я публикувам, обаче именно поредното ползване на Acrobat 11 възвърна желанието ми. 
А за Дограмите след XP вече съм писал.   

Обаче ми минава една мнителна мисъл през ума. Мнителността обикновено е проява на душевна грозота, но в по-ново време се оказва, че малко повече мнителност помага да предвидиш какво замислят побеснелите визионери-психопати.  Та дали тонът за създаване на все по-отвратителен и неудобен потребителски интерфейс не е целенасочено даден, за да може потребителите по-охотно да приемат бъдещото лепене на електроди по главата или имплантиране на "чип" в мозъка, чрез които само с мисъл да уравляваш компютъра/таблета/смартфона докато ръцете ти са заети с чипсове и с разни лепкави култови напитки (Уааау! Яко!). Не е достатъчно само данните от "сърфирането"  в интернет да бъдат събирани по знайни и незнайни сървъри. Друго си е да бъдат събирани всичките ти мисли. Пък и докато си въобразяваш, че управляваш компютъра с мисълта си, може някой дистанционно да управлява теб. То се знае, живеем в правови времена, тъй че ще има разни license agreemens от по 800-900 страници, в които всичко ще бъде казано, ама кой ще има време да чете (животът ще става още по-динамичен за постигане на още по-голям икономически растеж), пък и ще има ли друг избор, освен да каже "да"… освен избора да стане клошар.  Разбира се, всичко това ще е за подобряване на качеството на живот и за по-успешно справяне с новите предизвикателства.