Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2018 18:21 - Бръмбарите са опасно нещо или "Загадката на капака"
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1538 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 12.02.2018 07:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image        Завладявала ли ви е някога манията, че някой ви  преследва? А че ви подслушват?

       Аз, да си призная, никога не съм изпадал в това положение. Никога не  съм имал чувството, че някой ме преследва - в „шпионския“ смисъл на думата. А за подслушването, дори и да се случва, изобщо не ми пука! Не съм толкова важен. Няма какво толкова да крия. Може и да подхождам малко лекомислено,  но това е реалното положение на нещата. Така че, ако някой иска да ме подслушва, нека да заповяда. Освен това, напоследък аз си казвам всичко на всеослушание. Така че, това реално си губи здравия смисъл.

       А, всъщност, не съм съвсем прав - вирусите в компютъра  и в GSM-а в джоба комбинирани с GPS са все същото нещо, за което говоря, само че в много по-неуловима и всеобхватна форма, за което наистина човек трябва много да внимава. Защото ако не друго, може да изпразни банковата му сметка по много и най-различни начини. И това много ще боли! Но това е друга тема.

       Думата ми беше за чувството, че си попаднал в стая или някъде другаде, където има подслушвателна система. Че те следят. Че някоя „шпионска“ служба е влязла по петите ти, но „ти не си свалил гарда и си забелязал опашката след теб!“  Вероятно трябва да си прочел доста шпионски романи преди това и да имаш много развинтено въображение в тази посока. Не че не се случва в действителност!

       Но да не се отплесвам. Преди време, ходехме доста в командировки по бившия Съветски Съюз. И там, на чужд терен най-малкия неочакван и непознат детайл може да те обърне в жертва на такава „шпионска игра“.

       Това се случило с група наши техници, които пътували някога по широката руска земя. Били в някаква командировка за техническо поддържане, въоръжени с куфари инструменти, за да могат да изпълнят преките си задължения по командировката. Имаше такива времена. И нашите приятели биват настанени   в някакъв хотел, строен по времето на Сталин. Масивен, с архитектура каквато сега няма. Аз самият многократно съм бил в такива хотели и единственото което не си спомням е, как сме избирали тези хотели, в които сме нощували? Всъщност, май тогава това изобщо не беше възможно! Определяше се всичко още преди да е започнала командировката, от отдела за командировки, още с оформянето на паспортите. Нямаше никакъв избор!

       А това, което ви разказвам, ми беше разказано от колеги преди около четиридесет години, на маса с водка и сельодка, в руски хотел, със странен метален капак на пода в средата на стаята! Да си кажа истината и аз съм си задавал преди това въпроса - "Какво има под капака?", но не винаги може да се достигне до точен отговор само чрез размишления. Докато не повдигнеш капака, винаги остава едно съмнение.
       Та, попадат нашите приятели в един такъв хотел, вероятно в някой от големите градове. И забелязват нещо много странно още  при първия оглед  на хотелската стая в която са настанени. Точно в средата на стаята, на пода, има някаква необичайна кутия. Има метален капак, който покрива една малка правоъгълна област от пода. Някога, една митничарка на летището в Москва ми каза по друг повод: „А у нас таких нет!“

       Тези командировки бяха дълги. Често човек се чуди какво да прави в свободното си време. Едно от възможните занимания в този случай е използването на „водка и сельодка“. Някъде  по средата на заниманието с водката, разговорът на въпросната група стигнал до този загадъчен капак на пода, в средата на стаята. 

    Представете си ситуацията. Някъде, по безбрежната Русия, подпийнала компания с достатъчно количество водка и много „бръмбари“ в главата! Въоръжени предварително с нагласата, че ги следят на всяка крачка, въоръжени с няколко куфара инструменти.  И с достатъчно технически умения, за да имат самочувствието, че могат да се преборят с  един капак на пода. И със съзнанието, че  „ … у нас таких нет!“.  Истинска взривоопасна смес!

       На някой от компанията му идва блестящата идея „Загадката на капака“ да бъде разрешена тутакси. Любопитството е едно от най великите неща на света, но понякога е и едно от най-опасните! Речено, сторено.

       Вадят отвертките и капакът на пода е подложен „немедленно“ на разглобяване.  Развиват винтовете, които го придържат към пода и поради „бръмбарите“ в главите им, а и от изпитата водка, там очакват да намерят  подслушвателни  „бръмбари“. Не зная как са си ги представяли, но там, под капака, откриват четири яки гайки, навити на шпилки, пробождащи  друг метален капак и жици, които влизат под капака. Тези жици засилват увереността им, че са на прав път и че са хванали подслушвачите. В куфарите на веселата компания има всякакви инструменти. Има и гаечни ключове. Компанията изобщо не мързелува и започва да развива гайките една по една.

       Вероятно изобщо не им е било лесно да ги развият, особено последната от тях, четвъртата гайка. Най-вероятно, тя се е съпротивлявала доста повече от останалите по някаква необяснима причина. Сякаш някаква „зла сила“ я опъвала и притискала към капака под нея. Или пък  тя самата може би е „осъзнавала“, че е последната преграда пред настъпващия „враг“?

       А нашият народ  е упорит и работлив! Мисля че Томас Алва Едисон някога беше казал: „Най ме е страх от глупав и работлив човек!“

       И гайката накрая е развита успешно!

       И в този момент шпилките, стърчащи над ламарината внезапно изчезват някъде надолу в пода. И се чува невъобразим, страхотен грохот на долния етаж на хотела под тях. Сякаш е избухнала мощна бомба.

       Само за един миг, от огромният кристален абажур, който  висял върху тези четири шпилки на тавана на долния етаж на хотела, не останало абсолютно нищо!

       Не зная как е завършила тази на вид весела история за нашенската  развеселена компания. Сигурно бързо са изтрезнели и от водката, и от манията за преследване! Вероятно са ги разкарвали дълго по милиционерските участъци. Вероятно са имали и други, по-големи проблеми. Няма да гадаем! Но едно е сигурно! Едва ли някога отново им е влязъл подобен „бръмбар“ в главата!

       А на вас приятели, влизал ли ви е някога такъв „бръмбар“ в главата? Или в телефона? Или пък в компютъра?

       Ако е влязъл, много внимавайте!

      „Бръмбарите“ са опасно, много опасно нещо!

29.01.2018 Здравко Т. Арнаудов
image




Гласувай:
5



1. lexparsy -    Аз го изживях и надживях това ...
29.01.2018 18:52
   Аз го изживях и надживях това чувство още като тинейджър по времето на дивия соц...Бях в периода да чета недопустимо мистичните за това време книжки йога, будизъм, индийски епос , че и други странни за времето си китайски учения :-)
   Та един ден ме извика един човек, който се представи за милиционер и проведе с мене един разговор, в който разказа подробно, какво съм четял и какво съм говорил... Лелее, направо ме обзе луда параноя! Започнах да търся скрити микрофони в къщи да внимавам какво говоря...Докато един ден не се усетих, като разбрах че майка ми споделила и с други роднини че се занимавам разни "Секти"... и че тоя "милиционер" е май подставено лице на накой роднина...
   Ами досрамя ме даже и да споделя с приятели... ама го надживях в ранна възраст :-)))
цитирай
2. however - Пиле "бръмбар"
30.01.2018 08:40
Моето ранно детство беше белязано от чуденката как врабчето, което каца за няколко секунди на прозореца, вижда всичките ми бели и вечерта татко знаеше точно колко не съм слушала, добре информиран от омразното пиле :)
цитирай
3. zdravkoarnaudov - Пиле "бръмбар"
30.01.2018 16:01
Дано да не сте го мразили цял живот! Имам предвид врабчето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138308
Постинги: 76
Коментари: 90
Гласове: 392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031