Прочетен: 833 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2018 05:56
На моята внучка Клое Калина
Там, по реката, малка ладия плувала.
В път далечен платната издувала.
А на нея имало шумна дружина
от моряци, на брой – точно петима.
Те дълго мечтали да плуват далеко,
искали да достигнат чак до морето.
Но изведнъж, край реката съзрели
три писани, красиви и бели.
Три бели писанки, три пухкавели.
Всички моряци за миг онемели.
После, ревнали силно тези моряци,
и завъртели накриво мустаци.
Даже, не спуснали никаква котва
и до брега не им трябвала лодка.
Скочили те във водата и се вълнували
как с котките бясно биха лудували…
Тъй, ала трите красиви писани
без да очакват отнийде покани
мигом, без нищо друго да сторят
скочили пъргаво на върха на стобора.
Щото, тез шумни и смели моряци
имали къси и криви мустаци.
Имали дълги, космати опашки.
И джафкали, джафкали силно, юнашки…
***
Но докато моряците гонели трите писани
реката отнесла всичко отдавна мечтано.
Техният кораб самотен отплувал далече.
Къде ли ще стигне? Не зная, човече!