Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04 08:45 - Щъркелчето – една история от живота
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 844 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 15.04 16:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

               Не знам дали сте изпадали в положението настроението ви да зависи от едно малко щъркелче. Е, на мен ми се случи съвсем скоро и почти цяла седмица се чувствах сякаш  е станало нещо необратимо лошо и  това за малко да развали настроението ми за дълго време. Но нека да караме подред.

            От две години в близост до нашата къща двойка щъркели си построиха гнездо. Намира се на върха на един електрически стълб през две къщи от нас и се вижда когато се разхождаш по улицата. Но най хубавото е, че се вижда и от нашият двор. Стоиш си под сянката на ябълката, и като погледнеш натам, сред клоните се появяват те, в своето високо гнездо. Или мътят яйцата, или пазят сянка на малките, или ги хранят или размахват криле. Вечер в тъмното, а и през деня се чува потракването на клюновете им.  Цялата махала ги обсъжда и им се радва. Хората минават по улицата и ги наблюдават, децата разпитват за тях. Миналото лято моята малка внучка, щом ги видеше през клоните на сливата, започваше веднага да пее песничката “Щъркел шарен дългокрак”. Падаше голяма веселба. Все пак повечето хора нямат възможността да виждат щъркели всеки ден, нали?

            Може би с възрастта човек започва да обръща внимание на тези неща и да мисли  по  този начин. Сякаш бяха станали част от нашия квартал, един съвременен квартал от големия град, в който хората от една и съща пресечка не се познават и не си говорят. Но двойката щъркели ставаха повод за приказка дори с непознати хора, дори с такива, които само преминаваха по нашата улица.

            Тази година току що се бяха завърнали от юг и сякаш още не бяха се нарадвали на гнездото си. И двата щъркела бяха в него, може би скоро след като бяха снесли новите яйца. По улицата минават едно около десетгодишно момиче с баща си и чувам как детето пита:
            
- Тате, това ли са малките щъркелчета?   Явно детето за пръв път виждаше щъркел отблизо или на живо. По принцип не се намесвам неканен в чужди разговори, но за да разсея заблудата на детето казах, че това са големите, а малките са още в яйцата и че ще се появят след двайсетина  дена. Не че знаех точно кога!

          Почувствах се по някакъв начин привилегирован, като близък съсед на добри приятели. Нали денем и нощем чувах характерното им потракване с клюнове от моя балкон, а внучката ми преди да е навършила своите две годинки, вече им пееше песнички от двора.

            Преди около седмица един мой приятел - Дж., който ми гостуваше по това време, беше излязъл  на разходка, и ми звъни по телефона: 

            - Знаеш ли, едното от щъркелчетата е паднало от гнездото и лежи под него.

            Изказах съжаление, не си спомням точните думи, в смисъл, че е жалко, че нищо не можем да направим. Но настроението ми се развали. Опитвах се да си представя как пилето е паднало от гнездото. Представях си щъркелите, които са останали без своето пиле. Знам, че те са като някои от нас, хората. Правят трайни двойки и се грижат самоотвержено за челядта си. Представях си как ще хранят само едно пиле в гнездото и как ще страдат за загубата на другото. Някак пренасях моите чувства към тях, а от друга страна страдах вместо тях. Ние волю или неволю сме свързани. Нали някои от нас сме донесени от щъркел? Чакаме всяка пролет първата си среща с тях, за да окачим мартениците на някоя клонка. Радваме се, когато ги видим да крачат важни по ливадите. За колко други птици имаме песни, които пеем с такъв ентусиазъм? Представях си как, като дойде моето внуче през лятото, ще трябва да му обясня защо тази година има само едно щъркелче? Когато на другия ден минах под гнездото, малката сива топчица колкото юмрук още лежеше под него. Прекършена, прашна и тъжна.

            А горе в гнездото животът течеше по старому. Слънцето по обяд е особено ярко. Дежурният родител се местеше спрямо него, за да пази сянка на останалото потомство. Отдолу не се вижда много, но сякаш нищо особено не се беше случило.

             Минаха няколко дни. Случката беше оставила върху мен своя тъжен отпечатък. Когато се разхождам, обикновено правя обиколка на квартала – тръгвам  първо надясно, минавам под гнездото. После правя една дъга през парка, обикалям през няколко улици, три-четири километра и накрая се завръщам от срещуположната страна, отново срещу гнездото. Няма как да се прибера и да не погледна към него.

              И нещеш ли, вчера, поглеждайки натам, ми се стори, че се подават повече от една малка човка. Постоях малко и да! Какво облекчение! От гнездото се подаваха две малки главички, които размахваха човки наляво и надясно. И майката разпъваше слънчобрана над тях.

            Настроението ми се върна.... А днес научих от съседа, че и по-рано, освен това пиле, е имало още едно паднало: по-малко и по-черно. Чак сега осъзнах какво се беше случвало. Каква ирония!

            Беше се разиграл един от ежедневните сценарии на природата. Естественият подбор. От гнездото бяха избутани двете по-слаби пилета на сем. Щъркелови - тези които не ще могат да пораснат силни и здрави, за да прелетят морето. За да могат да бъдат изхранени останалите! Избутани най-вероятно от някой от родителите ...

             А аз се бях притеснил. Всъщност всичко се беше случило по най-нормалният, жесток  и естествен начин, а в моята глава се беше разиграла някаква друга, въображаема трагедия.

Каква ирония!

 

27.06.2016
                                                         image




Гласувай:
4
0



1. nalia - Неумолимият природен закон в действие
15.04 09:00
Не родителите решават, Здравко, мисля , че птичетата се оправят помежду си, когато не достига храната.
цитирай
2. inel379 - Естественият подбор в природата е и жесток.
16.04 09:05
При човека би трябвало да е по-различно,
защото той има втора сигнална система.
За регулацията е необходима мъдрост,
защото никое дете не е виновно
за избора на родителите си.
Поздрави!
цитирай
3. barin - Всеки харесва щъркелите. Свързва ...
19.04 07:57
Всеки харесва щъркелите. Свързва ги с пролетта, особено след тежка зима.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19051
Постинги: 29
Коментари: 39
Гласове: 107
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031