Отдавна гложди мисълта ми
една по-тъмна брънка от живота.
Не е тя свързана с Исус,
ни е загадката с кивота!
Това е страница една,
от "миналия ни живот",
от затъмнената страна
на "гордия ни соц-възход".

Аз имам нейде скъп приятел,
ще го наричам просто - Джон,
макар че той е с друго име.
Започва с Дже и няма "он"!
Когато нявга се родил,
след дълго чакане на рожба
дарил му име странник мил,
що случайността им го провожда.
Според  „адета“ на рода,
за да остане във живота
кръщава го Случайността,
преминала край тази порта
където, пред вратата плаче,
едно повито пеленаче,
а зад дувара са стаени,
родители обнадеждени...

И тъй, получил име "Джон".
Започва с Дже, но липсва "он"!
Израснал в село той на воля,
и гонил пилците из двора.
А лятос, върху колелото
вършеел вредом из селото.
Изучил се и все нагоре,
докато с книжките "говорел"
вървял е неговият път,
тъй както знаещи твърдят.
Обичал  да играе шах,
и се шегувал със ищах.
Обичал стихове безмер,
и свършил висше, инженер.
Но както зная, по преди,
бил служил и в ЖП войски.
Забравих да ви спомена,
че той е с праведна душа,
на мравката отваря път,
но ако нещо му "криви",
не се оставя, не  мълчи!

Но, там, в "онези времена",
ти сменят твойте имена
когато ти си "по-такъв",
когато имаш "друга кръв".
Така че, "кръстникът" един,
не бил за дълго сам самин.
И както всеки туй говори,
Джон бързо бе получил втори -
"служебен" кръстник - милиционер.
Забучил пръст в един тефтер
и двама със Случайността,
му дали нови имена.
И тъй, преминаха години…
Джон беше вече с второ име.
"Диман^[1]" му викаха веднъж,
(звучи ми като умен мъж),
а друг път го зовяха  Джон.
Започва с Дже, не трябва "он"!

Но както знаете, Бедата,
не е самичка пред вратата!
Дойдоха  тез тревожни дни,
за тях що още ни боли
когато всички по-различни,
от хората със „друга кръв",
по най-висока директива 
им подпечатаха "тапия" ,
и взеха те за юг билет,
без пожелание "С късмет!".
Без разлика дали работят
в завод  или в Те-Ке-Зе-Се-то,
те трябваше под притеснение
да стегнат куфари на две на три
и да потеглят призори,
към гибел или към спасение.
И имаха по двайсет часа,
до границата да сколасат.
И тъй, в ръка със "тескерето",
строени още от зори
направиха редица дълга,
през Свиленград  до Ка-Пе-Пе-то.
Оставили назад имот
и съградено цял живот.

Но както казах аз, Бедата
не е самотна пред вратата!
На границата тескерето,
отново сложи свое "вето".
За трети път Случайността,
направи на Диман "шега".
Тя този път го "подмлади"
със пет години! Виж го ти!
Диман отново стана Джон.
Започва с Дже, пропада "он"!
И вече той не беше "-ов",
защото, щом обичаш "плов“ ^[2],
и чебуреки ^[3] със масло,
и си с татарско потекло,
и прадедите ти с Ногай,
са били от един и същи край,
и щом като не спиш в "иглу“ ^[4],
там, според местния закон,
завършваш името с "-оглу".
Но за да е пълна бъркотия,
за  брат му - съща орисия.
Ирфан ^[5] е братът на Диман.
Макар че са с един баща,
им вписват чужди имена.
И въпреки, че вика "бате",
в тапията не е той  брат му!
А инак, много се обичат
и щом са братя - си приличат!
Така че, тук Случайността,
четворно им скрои "шега".
Да не говорим за баща им,
за майка им и за сестра им!
На Джони младата жена
и малката им дъщеря.
С тях беше цялата рода,
прокудени, с една съдба… 

Редиха се години тежки,
с една причина – чужди грешки.
Едно огромно престъпление
сменило хиляди съдби,
последствията от което,
не би понесло и небето!
Но както знаете, „езги“
така животът си върви,
и пак земята се върти.
А тези, с тежката вина -
пак си „спестиха пепелта“!

А моят скъп приятел  Джон,
( за името му пак говоря,
то почва  с “Дже”, отсъства „он“)
носталгия го връща често
да вижда родните места
къде от нявга аромата
на угарта и на гората
са му заседнали в душата.
С приятели да похортува,
невинно да се пошегува.
С едно кебапче от пазара
той по брега да се "разкара".
Да хапне рибена чорба,
да вдиша въздух в утринта
и на кафето аромата
там, под асмата на родата.
Това е той, що без вина
но заедно със Случайността,
сдоби се с много имена
и бе прокуден от дома.
Той, моят скъп приятел Джон,
що името му почва с Дже,
но … всъщност,  где е „он“? 

[1] Диман -Плодороден, от Деметра, богинята на плодородието, производно на Димитър

[2] пилаф - ястие от лук, моркови, ориз и месо с много подправки

[3] чебуреки -това е национално ястие на кримските татари - затворен джоб от прясно тесто без мая, пълен с кайма и лук или със сирене и изпържен в олио. Яде се с пръсти

[4] иглу -ледена къща у канадските ескимоси

[5] Ирфан -  в превод от персийски и арабски то означава "гносис" - "тайно, мистично познание" или "откровение"


  .