Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11 12:54 - Приказка за овчаря и златната гега
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08:02


                                                    На моята внучка Клое Калина
В едно далечно царство, в далечно господарство
тъй далеко, тъй далеко,
гдето среща се небето със земята и полето,
имало един овчар. Плащал той на своя цар
данъци до изнемога. Също, бил смирен пред Бога.
Но в овчарския му джоб имал само хляб. С пот
трудил се и ден и нощ, но оставал с празен пош.
Бил последния бедняк без да е подгънал крак.
Но за зло или добро - имал гега от дърво!
Щото, с гегата овчарят в стадото е господаря!
С нея връща той овцата, ако кривне от мерата.
Също, щом боли го крак, се подпира с тоз кривак.
Щом пък някой го напада, той с кривака го налага.
Но, веднаж в далечен чал, докато овце пасял,
лумнал огън в храсталака. Врява чак до небесата
дигнала се начаса. Зайци, птици и мишлета
втурнали се през глава бягайки от таз стихия.
Но една змия, горката, що пълзяла по земята,
не успяла да избяга ."Помощ! Протегни тояга!"-
тя замолила овчаря:„Щом от тука се спася
щедро аз ще те даря!“. Плахо рекъл ѝ овчарят:
"Няма ли да ме ухапеш, близките ми да разплачеш?"
Бързо казала змията:
"Обещавам, обещавам! С злато да те награждавам!"
Вдигнал гега от земята и подал я към змията.
Тя пък се не двоумила и по нея се спасила.
После, както обещала, чудна ярчица му дала.
Щом си клъвнела зрънца, златни снасяла яйца.
После вземал ги овчарят и бегом - та при златаря.
За яйцата от овчаря куп пари броял златарят.
И така, за кратко време от последния бедняк
се превърнал във заможен и спокоен веселяк.
Вече имал собствен знак и на своя крив калпак
сложил гега от варак!
Ала хитрият златар, завидял за този дар
и решил да го открадне. И помолил той овчаря
след поредното яйце някак, за да разбере
що ли цялото е златно, ярката да донесе.
Добродушният овчар му отнесъл своя дар.
Но зад рафта на дюкяна тъй нечестният златар
подменил я със измама - друга ярчица му дал.
И наивният овчар си изгубил своя дар!
Пак отишъл при змията. Чукнал с гега по земята
после тъй, от крак на крак ѝ признал, че е глупак.
Ала умната змия, казала му :"Ето на,
в къщи имаш си магаре. Щом му махнеш ти самара
и отвори си устата,то с жълтици - чисто злато
ще напълниш пак торбата.
Върнал се дома овчарят, махнал бързичко самара.
Марко силно заревал и торба жълтици сбрал.
Пак усмихнал се овчарят. Бързо грижите забравил.
Скоро той си наумил на приятеля си мил,
който пълнел му торбата ката ден със чисто злато,
да му подари подкови - по- удобни, пък и нови.
Рекъл - сторил. По-надолу във селото,
по напрашения друм, някой вдигал силен шум.
Туй бил селският ковач, който от зори до здрач
правел всякакви подкови - по- удобни, пък и нови.
Често, селските ковачи честни са
и са работни, щото винаги са потни
и за всеки калпав грош, са ковали цяла нощ.
Ала този бил свадлив, завистлив и горделив.
Щом научил за самара, само мислил как да сбара
той овчарското магаре.
Но не чакал дълго - щото, всичко знаят във селото
как, кога, с кого и кой прави с Марко водопой.
Скоро старият овчар щял да прави своя дар!
А ковачът бил готов. Имал същото магаре:
и по мярка, и по шарка.
Във уречения ден Марко влязъл натъкмен,
да получи своя дар от щастливия овчар,
но в ковашкия сумрак бил сменен от свой събрат.
А наивният овчар, чак на следващия ден
със почуда и печал за измамата разбрал.
Пак отишъл при змията. Чукнал с гега по земята
после тъй, от крак на крак, ѝ признал, че е глупак.
Ала умната змия, казала му : "Ето на,
пак от глад ще те спася. В къщи имаш ти софра.
Щом почукаш я с черпака, ще получиш туй, що чакаш."
Скоро, златната софра знаели я по света.
Кой за нея бил научил, замечтал да я получи.
Ала много скоро царят, на овчаря господарят,
бил поканил гости знатни от страни невероятни .
Та решил да я отнеме, даже без да губи време.
Пратил той от своя пост на овчаря знатен гост.
Който хем да се гости, хем овчаря да лиши
от безценната софра, без да му плати цена.
За да вземе той софрата, взел със себе си войската.
И нещастният овчар пак останал си без дар.
А на сутринта овчарят прекосил пак планината
и отишъл при змията. Чукнал с гега по земята
после, тъй, от крак на крак ѝ признал, че е глупак.
Ала умната змия, казала му : "Ето на,
казвам думичка една:"Гега!" Стискай здраво във ръката!
Само казваш "Хайде, давай!" После само наблюдавай!
Та така овчарят мил, той поред ги посетил
и добре ги подредил. Първо минал покрай царя.
За да прибере софрата, се поступал и с войската.
За ковача и златаря приказка да не отварям!
Много прах отупал той. С тази гега бил герой!
Ала вкъщи вечерта имал пълничка софра,
а и в полога му, да, пак му снасяли яйца.
Златни и невероятни! А в обора, зад вратата,
Марко пълнел пак торбата със жълтици - чисто злато!

Вярно е, че всяко детство се нуждае от вълшебство.
Но най-вече те, нещата, са ни точно под ръката!
А овчарят с гега бил още щом се бил родил.
Щото, с гегата овчарят в стадото е господаря!
Само трябва вещ съвет, много труд, но и късмет!

Тука, всички сме със слука - има не една поука.
Първата е много ясна!  Че " Пожарът е опасен!!!",
И "Усилието дребно, някому е тъй потребно!"
Също -" Който помощ дава, радост после получава."
Също тъй че, "Завистта ще те вкара във беда!"
Още, "Който чуждо пипа, лоша гега го налита!"
И " За всяко притеснение, има си едно решение!"

Morges, 04-05.11.2018
Здравко Арнаудов



Гласувай:
3
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19672
Постинги: 30
Коментари: 39
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930