Живяла някога в далечна и много тайнствена страна
в жестокостта неутолима, двуглава яростна ламя.
Да я срази желаел всеки и грабвал бойните доспехи.
Прииждали юнаци знатни, с умения невероятни 

и втурвали се в пещерата, където дремела ламята.
Но тя била непобедима, от там се връщали малцина
посрамени и угнетени, от огъня ѝ обгорени.
Но имала си тя проблем, що се повтарял всеки ден. 

Нали била със две глави, една към друга злобни, зли
и още подли, горделиви, егоистични, завистливи.
Един ден лявата глава, тъй заслепена в завистта
решила, че е вече време докрай надмощие да вземе. 

Била на всичко тя готова, дори да глътне хап с отрова.
Така си мислела горката да се разправи със главата
що вечно съскала отдясно и да я сложи тъй натясно.
Щом другата глава заспала, с отровни гъби се наяла.

Но имало един проблем, що съществувал не от ден.
Забравила, че две глави, едничко тяло ги крепи.
Дали в добро или в беда, споделяли една съдба!
Тъй злобата и завистта сразили страшната ламя…

 Здравко Арнаудов, 10.12.2018, София