Хващали ли сте някога Дядо Мраз в крачка? В смисъл,  да го извардите, докато се  промъква в къщата ви? На мен не ми се беше случвало до този момент. Но нали знаете - винаги има първи път!

            Току-що беше отлетяла в историята старата година. Бяхме отпразнували подобаващо пристигането на Новата, макар че от първите минути и часове изобщо не можеше да си проличи каква ще е – хубава, или пък не? Но нека да вярваме в хубавата!

Като приключи новогодишната пукотевица, съм се унесъл. Но през нощта, по някое време, нещо ме разбуди. Насред всеобщата тишината  се чуваха  някакви приглушени шумове откъм моята кухня. Всичко най-интересно при мен винаги се случва не някъде другаде, а точно в кухнята! Отварям вратата, и що да видя - в моята кухня се беше разположил Дядо Мраз! Сам самичък, нямаше я нито Снежанка, нито някое от джуджетата. Ако имаше елен и шейна, сигурно бяха някъде по покрива.

 Беше си захвърлил червеният калпак на една страна, а полупразното му чувалче висеше на облегалката на стола. На масата се мъдреше една от моите бутилки с ракия, от тези, които всяка година ми подарява баджанака от Дупница. В стаята дискретно светеха само луничките на аспиратора, а от тигана, върху загретия котлон, се разнасяше миризма на пържена сланинка. Явно Дядо Мраз вече беше преровил и хладилника ми.

В първия момент се стреснах като го видях, но той свойски ме покани: „Влизай, влизай! Не се притеснявай!

Аз влязох в стаята, и той веднага започна да ми споделя с характерния си тембър: „Тази нощ рано приключих, но докато се раздавах наляво и надясно, се поизморих. А и поожаднях! Още не ми се връща по мразовитите краища и затова, реших да поостана малко в кухнята ти на топло. И без-това, тук ми беше последната спирка.“

Аз останах безмълвен. Само кимнах. Но в главата ми напираха сума ти и питанки. Ето тук една малка част от тях :  (? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ).  И всички те бяха еднакви! Нали знаете какво си мисли всяко дете, когато застане пред Дядо Мраз? А независимо от възрастта ми, по тези въпроси аз си оставам едно голямо дете! И особено пред Дядо Мраз! И всички питанки,  всички до една, бяха свързани само с едно.

„ А какво ли ми е донесъл на МЕН Дядо Мраз?“

Дядо Мраз продължаваше да нарежда: „Шефът“ (тук да се разбира Дядо Коледа), беше ми прехвърлил по Коледа една поръчка за теб в последният момент. Вече бях позапълнил чувалчето. А и нямаше много време за приготовления. Така че, това е !

Аз продължавах да мълча в недоумение, но и с респект. По-възрастните трябва да се уважават и изслушват до край! Но все още не разбирах какво иска да ми каже Дядо Мраз с този израз „Това е!“ И най-вече, какво ли има в торбата за мен? Приличаше ми на съвсем празна! А Дядо Мраз продължаваше: „Докато хвърчах насам-натам, ми пратиха есемес, че нямаш вече нужда от нов котлон, защото старият ти котлон се бил оправил. Същото важало и за луничката на аспиратора. Така че, като няма да ти подарявам нов котлон и луничка, наминах поне да проверя как работят старите. И сега ги изпробвам!“

Това вече ми беше станало пределно ясно, но моята глава продължаваше да генерира все още хиляди питанки по вече известният въпрос – какво има в чувала за МЕН? Дядо Мраз продължи: „ Вече съм спокоен. “Луничката“ свети, а щом успях да си изпържа сланинката на котлона, значи и той е наред! Така че, от мен, този път само толкова!“

Сякаш с Дядо Коледа си четяха репликите от едно и също аутокю. Досущ същото ми беше написал  и той в онова прословуто писмо от коледната нощ, когато ми прецака котлона!

За пържената сланинка и запалената луничка – това го разбирах! Дядо Мраз просто изпробваше котлона и лампичката, един вид, проявяваше отговорност, нищо повече! (Най-после някой да прояви отговорност наоколо!) Само че, не ми се връзваше изобщо какво изпробва с отвореното шише  дупнишка ракия на масата! Може би проверяваше майсторлъка на баджанака във варенето на ракия? Но този въпрос го отнесох по сметките „Нощен студ в летяща шейна“ и  „Гостоприемство“. (Не си спомням номерата им!)

Най-накрая, след всичко казано, Дядо Мраз изведнъж избута към мен едно малко, скромно пакетче, загънато в шарена хартия. Приличаше ми на нещо познато! Напомняше ми на нещо като „книжен“ подарък. Напомняше ми на онези „книжни“ подаръци, пълни с българска реч, на онези единствени подаръци, които някога получаваше малката дъщеря на моя приятел Дж. Получаваха ги някога и моите деца. А сега и моята внучка!

Отворих с нетърпение тънкият пакет, и останах втрещен. В него се мъдреше един книжен свитък с всичко, което самият аз бях написал с огромно желание и силна мотивация през изтеклата година и което ми донесе толкова много удовлетворение и емоции!

Потърсих с очи Дядо Мраз, за да му благодаря за прекрасният подарък, който беше ми донесъл  тази година, но той вече беше изчезнал. Беше изчезнала и бутилката с дупнишката ракия. Явно беше му харесала! И той беше получил своят жадуван подарък!

Всъщност, освен подаръкът от любимия човек, има ли друг, по-добър подарък от този, който сам си сътворил, който сам си подарил на себе си и който ти носи удовлетворение и положителни емоции?

А вие, приятели, какво подарихте на себе си през изминалата година? Подари ли ви нещо любимият човек? Или се осланяхте единствено на стария веселяк Дядо Мраз?

Здравко Арнаудов