Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 16:38 - Притча за клюките и обидните думи
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 18.01 08:09


image

Там някъде в Ирландия, край Касълбар
живял е някога един презрян школар.
С душица дребна, в думите си безразсъден
но за подлостта си все оставал неосъден.
Такъв бърборко бил, а още и злобар
но имал също и таланта на голям клюкар.
Че да клюкарства той за щяло и нещяло
от сутрин до след пладне по езика го сърбяло.
В градчето му от него всички пропищели
тъй сякаш двеста хали са ги връхлетели.
За него нямало изобщо нищо свято
одумвал и обиждал той и куцо, и сакато.
Щом паднеш му на мерника веднъж,
не ще се чувстваш чист дори след дъжд.
Но имал той съсед и скъп приятел
що от бъбривеца накрая също си изпатил.
И точно пък тогава, случило се, ето на
започнала да го гризе и него съвестта.
По цели нощи той стоял събуден,
подскачал стреснат, сякаш в ада е прокуден.
Това така го изтормозило, че както зная
при местният мъдрец отишъл най-накрая.
„- На моя скъп приятел сторих много зло.
И ден и нощ като разпънат съм на колело.
Да ям не мога, нито пък да спя,
и няма миг покой за моята душа.
Разкайвам се за своята постъпка и ще си призная
че как да я поправя, аз съвсем не зная.“
„- Е, казал му мъдрецът, то отдавна е известно,
че думите назад  да върнеш не е лесно.
Спомни си за дърваря, а и за онази мечка
що често срещали се някога по горската пътечка
как после станали приятели и нивата орали
но той обидил я и после как се те разбрали
нарочно да я цепне  с брадва над окото
макар и раната да не била така дълбока.
Как после раната била напълно заздравяла
но думите обидни да забрави не успяла.
И все пак, по добре е да направиш нещо!
Затуй послушай ме и точно затова,
вземи от мене тази чанта, пълна със пера.
Пред къщите, застигнати от твои лоши думи и от твоя клюка,
на прага им сложи едно перце. И хайде, със сполука!
Щом свършиш всичко, пак ела при мен
без да зачиташ нощ ли е, или пък ден.
Щом дойдеш пак, аз още начаса
задачата ти следваща ще известя.“
Патрик на рамото си окачил торбата,
пред всеки праг полагал той перцата.
Накрая пак отишъл при мъдреца
изпълнен с радост и доволство във сърцето.
„- Извърших всичко, а и лесно го направих
дори една врата аз не пропуснах, не забравих!
„- Добре си сторил, казал му мъдреца
тогава утре рано, още щом се зазори
в торбата всичките перца обратно събери!“
„- Туй невъзможно е, отвърнало момчето,
че цяла вечер вятър духаше откъм морето.
И аз за туй съм сигурен изцяло,
че всички до едно ги е отвяло!“
„- Е, казал му мъдрецът, за беда
със думите ти същото се случва
щом другиго в душата те улучват.
Обидите и клюките изричат се тъй лесно,
но думите завинаги остават, както е известно.
Затуй, преди да си отвориш пак устата
прехвърляй ги по три пъти в главата.
Че клюката, обидата и клеветата
раняват лесно хората в душата!
Затуй, устата си ако отворим:
„Внимателни да бъдем, щом говорим!“

Здравко Арнаудов, София, 07.01.2019




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21755
Постинги: 34
Коментари: 42
Гласове: 137
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031