Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2019 09:01
Щом Бог създал мъжа по образ свой
и го оставил в райската градина,
заплакал скоро с едри сълзи той –
„От скука тука сам ще си погина!“
При него имало единствено една
лукава, хлъзгава и съскаща змия.
Но както знаете и както си е ред
кой друг, ако не е тя да му даде съвет.
И рекла – ако не искаш самотата да те изяде,
поискай Бог жена да ти даде.
Мъжът му се помолил без минута да се бави
и щом молбата чул, запретнал Бог ръкави.
Най-първо си помислил, че изпада във беда
защото заради мъжа, била му свършила калта.
Но бил решен да му изпълни той молбата
и някак да намери от какво да сътвори жената.
Затуй, взел шепа ярки слънчеви лъчи,
за да блести със тях във мъжките очи.
Ръкойка златно жито от степта
и я нарекъл, че е за коса.
Взел също той от лебед красотата,
за да я пръска грациозно по земята.
От котката игривост, от магнита сила
за да се чудят как във нея се е скрила.
Тъга със пълни шепи от луната
а от огнището - жарта и топлината.
На изгрева очарователните цветове
с които да зарадва мъжкото сърце.
Но също тъй, със сладост за да не попрекали
взел малко хладен блясък от небесните звезди.
Сълзи от облаци, а също и от сутрешна роса,
и от тигрица - ревност, от скалите – твърдостта.
Три шепи хитрост взел от горската лисица.
две малки дози отмъстителност от дребната осица.
(И също мъничко инат от сивата ослица!)
Непостоянството, що вятърът му пратил…
Пет шепи още най-прекрасни аромати.
И ако притчата добре ми се е счула,
добавил също два-три дребни зъба от акула.
Разбъркал всичките съставки на ръка
и тъй, получила се истинска жена.
Че „Тя си е такава!“ сложил етикет,
а на мъжа я пратил с примирителен съвет:
„Вземи си я такава, както я получиш,
че с нейната промяна, няма да сполучиш…“