Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2019 23:29 - Приказка за лебедовото езеро
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 22.02.2022 07:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image


Била прекрасна лунна юнска нощ.
Като с безброй разпръснати трохи
било осеяно небето със звезди.
Във замъка прииждали тълпи безброй
като стада кошути, тръгнали на водопой.
Натруфени, невръстни, стари, млади
тълпели се във шумни кавалкади
и с реверанси и с престорени поклони
във залата със мраморни  колони
на принца, че навършва пълнолетие,
му пожелавали успех и дълголетие,
и още сили, щастие, богатство, власт.
А майка му, кралицата, му съобщила,
че трябва от фамилия със власт и сила
да му избере принцеса, да я облече със свила.
Че вечерта на следващия ден на бала
ще видят всички тя коя му е избрала.
Сред  дамите, поканени на този бал,
той не една красавица бил срещал и видял.
Че хубавици имало и скромни, и надути,
от знатни родове с родители прочути,
ала против на онова, което е прието
той не открил онази, що да му е по сърцето.
В душата му се вдигал странен зов
що бил копнеж за ласки, за любов.
Желаел той девойка мила и добра,
да бъде като него по сърце и по душа.
Да тичат волно с нея двама сред тревите,
а вечер да се реят нейде сред звездите,
да се събуждат в утринта доволни и засмени
от любовта един към друг взаимно озарени. 

Щом балът във двореца превалил,
да го напусне принцът изведнъж  решил,
та да отиде някъде, насред гората
където само вятърът играе със листата.
Решил и грабнал лък, колчан стрели,
тъй мъката в душата си с лова да угаси.
Опънал тетива, насочил своята стрела,
готов да стреля ниско над смълчаната вода,
сред малък залив, гдето били спрели
току-що ято лебеди със шии бели.
Но точно да изстреля той стрелата,
се спрял, защото близо до водата
там, гдето преди малко лебедите вили шия,
девойка с красота неземна се явила.
Замръзнал принцът и загубил дъх,
емоциите в него взели връх.
Бил поразен от тази красота
що виждал сред вечерната гора.
А тя, щом го видяла, тръгнала да бяга,
без да зачита никаква преграда.
Но поразен от хубостта ѝ, той
захвърлил лък, стрели. Ловците свирили отбой.
След туй, в гората я настигнал и я убедил,
че никога, за нищо на света не би я наранил.
Във вихрен танц се впуснали със нея.
Разказвала му тя за свойта одисея,
как в лебед я превърнал злият фон Ротбар,
магьосник подъл и безмилостен злобар.
Тя рекла му, че казва се Одета
и със сестрите си споделят зла съдба
да бъдат денем лебеди и хора през нощта,
дордето някой, който не познал е любовта
на тях и нея в помощ им се притече
и във любов навеки да им се врече.
Магията над тях ще бъде развалена,
ако любовта е истинска и споделена.
Бил влюбен Зигфрид в нея както никой път,
а във двореца бил пред съдбоносен кръстопът,
че трябвало на бала утре да се обяви
с коя принцеса пред света ще се сгоди.
И докато двамата танцували в гората,
със грохот потреперила земята
и миг след като Зигфрид любовта си заявил,
ужасният Ротбар до тях се появил,
виновникът за участта проклета
на тъй красивата и влюбена Одета.
Обзет от ярост, принцът взел стрела
и под светлината на безмълвната луна
опънал тетива и пожелал да го убие,
преди магьосникът отново да се скрие.
Ала Одета с нежен жест го  спряла,
защото в бъдещето ясно провидяла
че и да имат правото на отмъщение,
то срещу злото никога не е решение.
Че ако го убият и така му отмъстят,
завинаги магията му те ще затвърдят.
Така вовеки ще остане лебед тя
със белоснежната си дреха от пера...
Ротбар изплашен в мрака се стопил,
а Зигфрид да захвърли лъка пак решил.
И докато луната светела, до късен час
танцували от любовта унесени в захлас.
Младежът три пъти ѝ се заклел дори,
как пред света годежът им ще обяви
и докато тече във замъка тържествения бал,
ще обяви, че във Одета любовта е разпознал.
Но на зората първите лъчи се появили,
девойките във лебеди преобразили
и отлетели нависоко в висините
на север, надалеко в планините.

Във замъка царяло оживление,
а дамите били под напрежение
и с трепет чакали да разберат
коя за годеница ще определят.
A сред възбуденото множество,
незнаен за случайното око,
маскиран като благородник стар
се бил самопоканил подлия Ротбар.
Пред принца скоро се представил,
а после тихо в разговор добавил,
че се надява да хареса дъщеря му,
че тя е ненагледна хубавица
и е достойна да му бъде годеница.
Но в образа на сладката Одета
се криела Одилия - една превзета
жестока, зла магьосница, която
не бе летяла в лебедово ято.
Но Зигфрид от Одилия бил заслепен,
от фалша и лъжата бил във плен.
Докато пропеят първите петли решил
и пред тълпата във двореца обявил,
че ѝ се кълне във вечна вярност и любов.
А пред вратите на двореца бедната Одета
за подлата измама на Одилия разбрала,
но да попречи на обета тъй и не успяла...
Щом Зигфрид клетвата пред всички обявил,
магьосникът Ротбар във миг се изпарил,
а с него отлетяла и измамната Одилия.
Жестока, зла и отмъстителна фамилия!
Отново балът във двореца превалил.
Отчаян, да напусне принцът пак  решил,
та да отиде някъде, насред гората
и да се скрие само с вятъра и със тъгата.

Одета плачела край езерото от обида.
Била се скрила, сълзите ѝ да не видят,
но във смълчаната вечерна тишина
там нейде, на отвъдната страна,
където вчера Зигфрид бе видяла,
отново мярнала се сянка бяла.
И на Одета изтерзаното сърце
познало в сянката любимия,
от вчера за когото бе копняла
и зад стените на двореца бе видяла.
А принцът бил с помръкнало лице,
но тя почувствала във своето сърце
че заради признанието със което бе сгрешил
се чувства тъй виновен и унил.
Във следващият миг му бе простила
и около него бе ръцете си обвила.
Щом той за нея толкоз много страда
и любовта към нея ще е без преграда!
Тъй както две растения се били те увили,
през сълзи своята любов наново обявили.
Отново с грохот потреперила земята
и миг след като в тишината на гората
щастливо влюбените клетва подновили,
ужасният Ротбар с Одилия се появили,
и двамата виновници за участта проклета
на Зигфрид и на тъй красивата Одета.
Ротбар пред Зигфрид силно настоявал
да се ожени за Одилия, тъй както обещавал.
Но Любовта не знае никога преграда,
щом е готова за любимия до край да страда!
А принцът и Одета били се решили
по-скоро да умрат, събрали сетни сили
и под светлината на натъжената луна
се  хвърлили в дълбоката вода…

Но чудо! Над притъмнялата гора
и езерото блеснала неземна светлина.
Отново с грохот потреперила земята
и миг след туй сред тишината на гората,
магьосниците с гръм превърнали се в буци кал,
що никой никога след туй не е видял.
Изчезнали без знак и без следа,
потънали завинаги във влажната земя…
С тях си отишла и проклетата магия!
И повече пред вас не ще да крия,
че миг след туй от дълбините на водата
изплувал Зигфрид със Одета за ръката.
Каквото и да си помислите сега,
с две думи, победила любовта!
От целия тъй дълъг и горчив кошмар
Одета имала ефирен дар.
Така че, ако някога я видите сама
да вее пред лицето си с ветрило от пера,
то те ще са останали единствени накрая
от страшната магия, за която всички знаем…
Обичали се дълго те безброй години,
в любов и радост тъй животът им преминал.
Ала ако искаш да научиш повече, човече,
      то знай, че точно в тоз момент
              на  приказката
                    времето
                      изтече…
                           ..
                            .

                               По либретото на балета Лебедово езеро
                               (Петипа/Иванов)

 Здравко Арнаудов, 16.03.2019






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138024
Постинги: 76
Коментари: 90
Гласове: 392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031