Напича. Не ми се помръдва!
Запряло е всичко, чак времето спира.
А аз уморен съм поседнал на сянка
и мисля за глътка живителна бира!
От двайсет минути мисълта се провира,
пълзи и подскача от гънка на гънка,
и даже прокрадва се сметчица тънка
че и да става каквото си ще,
ще е прекрасно да има мезе!
Ако е прясна, студена, пенлива,
ще влее в душата ми свежест и сила.
Ех, ако слънцето все тъй припича,
ще трябва все някой за бира да тича!

Здравко Арнаудов, 07.06.2019