На юг в Ирландия, от много стари времена
наблизо до брега на Шанън, дългата река
в градчето Мънгред имало известна школа,
където знаели както закона, тъй и протокола.
Във споровете вещи били те, а и оратори изкусни
а в столовата на корем се тъпчели със гозби вкусни.
Те били все школари учени, а и така прочути
облечени във строги тоги, но и често доста понадути
та славата им скоро попреляла из страната
и стигнала накрая и на краля във палата.
Веднъж на Мънстър краля в Лондон бил  на посещение
и точно по средата на тържественото кралско угощение
се обзаложил, че пред Мънгредската школа
школарите на Оксфорд са като водица гола.
В хвалбите толкова се бил разпалил, че докато се поусети
на Оксфорд ректора си хвърлил чашата в нозете
и обявил пред всички, а и на кралското внимание
че е готов със Мънгред да поспорят в състезание
та в него, във научен спор най-после да се изясни
кой по-начетен и по-знаещ  е от тези две страни.
И докато весело гощавката кралете продължили
школарите от Оксфорд се събрали и решили
да пратят в Мънстър те измежду своите редици
петима знаещи, начетени и можещи умници,
и на самохвалковците от прочутата им школа
да им покажат кой е, и кой не е водица гола
и тъй наглед да им покажат има ли теле под вола.
Ударили ръце кралете и със състезанието те се съгласили
а после весело и най-приятелски се разделили
защото помежду си били сключили облог
свидетели на който били всички, че и бог!
Гласял той: „Кралството, което в изпита се провали
със отлежало вино десет бъчви да се издължи!“
Във Оксфорд учените предварително ликували
че някога над Мънгред те победа вече били отпразнували
а пък нахалниците от ирландския научен двор
опявали срама си предварително във тъжен хор
и скубели косите си в горчиво отчаяние
как в пачи полог кралят ги поставил 
без те да имат даже капчица желание.
Мълвата по Ирландия тъй бързо я разпространили
но всичките школари били мрачни и унили.
По нощите будували и не успявали да мигнат
предвкусвайки срама си, който щели да постигнат.
Но имало във графство Донегол един пейзан
що за школарите бил необразован и презрян,
но в неговото село заради ума му го обичали
и всички селяни с респект важали и почитали.
Щом чул за мъките им, взел екстрено Патрик торбата
и се запътил в този час да прекоси страната
на пообърканите учени готов бил да помогне
страхът пред Оксфорд заедно със тях да превъзмогне.
Щом пред главата на университета той се известил
и на ухото му целта на своята визита обявил
тъй силно ректорът във изненадата си прихнал
че и след  час смехът подигравателен не стихвал.
Не вярвал той що чул със своите изнежени уши
как грубият Патрик от Оксфорд ще да ги спаси.
Вестта за Тъмният Патрик достигнала до краля
но тя дори за миг да го разсмее не успяла.
Напротив, в спора височайши Оксфорд за да победи
съвети той приемал със охота, без да се гневи.
Запитал той Патрик :„- Какъв е твоят план?
Желая бързо как ще ги сразим, да знам!
И също, искай  всичко що желаеш тук и на часа
та пред света да си опазим ний честта.“
Патрик отвърнал: „- Най-първо искам аз да знам,
кога пристига откъм Оксфорд техния керван?“
- В дванайсет утре ще пристигнат, точно по обед
и във палата ми ще се представят най-напред.
- Тогава аз  ще мога ли до час или пък два преди това
школари трима от Мънгред  да подбера?
- Ще можеш да си избереш и тридесет и три,
но само от бедата ти ни избави!
През следващата нощ единствено Патрик заспал.
В палата кралски той преди това пирувал, скъпи гозби ял,
а пък школарите нощес като на тръни се въртели
че планът на презрения Патрик така и не разбрали, не приели.
На сутринта, щом във палата учените се стълпили
и гостите от Оксфорд  да посрещнат се строили
пред тях Патрик излязъл и без  капчица стеснение
изложил бързо своето тъй тайнствено  решение
как в спора с Оксфорд всички за да победят
ще трябва трима знатни учени да подберат.
Най-вещите в езиците по гръцки и латински
но нека те не го корят за тази дързост
и този, дето е върхът в научната премъдрост.
Щом доайените пристъпили напред,
Патрик помолил бързо да им донесат
три каменарски чука и одежди поокъсани и стари
що се обличат всеки ден от прости каменари
и рекъл им, че тогите ще трябва да си съблекат
и в прости каменарски дрехи да се облекат.
Пред тези думи учените в яд позеленели
подскачали възбудено и цели се тресели,
Но кралят срещу тях дори се забавлявал
и гневните им изблици насила потушавал.
Щом те се дегизирали по този странен план,
запътили се да посрещнат чуждия керван.
Щом стигнали до първия и важен кръстопът, видели
как старец с чук дроби на ситно камъните цели.
Патрик му дал една пара и в хана го отпратил
че днеска твърде много камъни е млатил,
да поседи час-два, да хапне и да си почине
додето пладнешката жега поотмине.
А до купчината със камъни на този беден каменар
поставили маскиран първия школар.
Бил точно тоз, върхът в научната премъдрост.
След туй Патрик, без да показва дързост
навел се над главата му и отвисоко
му шушнал бързо нещо тайно във ухото.
Щом думите му чул, школарят гръб изправил
и за яда си към Патрик от по-преди забравил.
След туй Патрик с останалите двама продължил
по пътя още две кръстовища натам открил
и сторил същата замяна както по-преди
без да забрави във ушите им да прошепти
онези тайнствени и кратки наставления,
що мигом променили мрачните им настроения.
След малко, по напрашения път каляска се задала.
Школарите от Оксфорд в нея били тумба цяла.
Каляската на кръстопътя в миг се позапряла,
една ръка със бял маншет иззад пердето се подала
и през прозорчето провикнали се в хор към каменаря
за да попитат как да стигнат до палатите на краля.
Щом каменарят си изправил бавничко главата,
на чист латински обяснил на господата
как да достигнат лесно те до кралския палат.
А после пак зачукал камъни с наведен врат...
Достигнали до следващият сложен кръстопът.
Така се случва, щом хората на дълъг път вървят!
Каляската отново там за миг се позапряла
и пак от нея се провикнали във хор към каменаря,
за да попитат как да стигнат  до палатите на краля.
Отново каменарят там си вдигнал бавничко главата
и на изящен древногръцки обяснил на господата
как да  достигнат лесно те до кралския палат.
А после пак зачукал камъни с наведен врат...
Школарите от Оксфорд силно се озадачили.
Дали да продължат напред гласували,
но само с глас един във повече решили
нахалниците от Мънгред да победят,
затуй по пътя си напред  да продължат.
Но щом завършили с гласуването, както всеки път
отново били те на сложен и объркан кръстопът.
Каляската отново там за миг се позапряла
И пак от нея се провикнали във хор към каменаря
за да попитат как да стигнат до палатите на краля.
А каменар със номер три си вдигнал бавничко главата,
внимателно и бавно обяснил на господата
изцяло на езика на научната премъдрост
без да показва и за миг трошица дързост
как да  достигнат лесно те до кралския палат.
А после пак зачукал камъни с наведен врат...
От туй последното оксфордци тъй се поразили,
в душите им привършили и сетните им сили
и вкупом викнали на кочияша да обръща
и право в Оксфорд  всички да ги връща.
Щом в таз сурова и от тях тъй недолюбвана страна
дори последният и беден, и опърпан каменар
говори древногръцки и латински като цар
какви ли ще са техните обучени школари
що днеска трябвало да срещнат в битка те пред краля? 

Така че, ако някога от Мънстър вие сте решили
към Лондон пътя да преминете на кон или пък на камили
и ако по пътя срещнете товар със десет бъчви
от скъпо отлежало чуждоземско вино
що е почивало във избата достатъчно години
то нека любопитството изобщо да не ви измъчва!
Това ще е що сам Патрик спечелил от облога
помежду отбора на Мънгред и този на Оксфорда.
Безспорно туй ще е, за Бога! 

Зад старата легенда има скрит умисъл:
Че никога да не притъпяваш
и да цениш тез три неща:
лопата, меч и простата човешка мисъл!
А също, че и под най-презряната човешка дрипа
велика мисъл и идея може да е скрита!

Здравко Арнаудов, 02.02.2019