Един ден Зевс решил да се ожени
Облякла Хера  булченски премени
и пред многоликото и шумно множество
направили велико тържество.
Пред младоженците се точела редица
от слон и лъв, та чак до дребната мушица.
На празненството, всеки носел дар
за да зарадва своя господар.
Но най-накрая, посред шумната тълпа,
пристигнала и дребната змия.
За да зарадва своя господар
червена роза носела в уста за дар.
Но във мига, когато той я зърнал,
обърнал гръб и гостенката върнал.
Че Зевс не искал дарове от тия
що са известни с много лошотия.
И рекъл: Аз ще взема всеки дар
от всеки друг възможен звяр.
Но никога от твоята уста!
С това ще плащаш своята цена! 

Какво ни казва притчата,
на всички трябва да е ясно:
че от престъпниците да приемаш дарове,
е неприемливо, а и опасно!
 
Здравко Арнаудов, 30.05.2019

Интересно, Здравко. За Зевс има много притчи, митове и легенди. Гърците се стараят в това отношение.
Поздрави!

Здравей Иване. И аз понякога си мисля по този въпрос. Може би никога не е късно да се започне един такъв процес. Но мисля че това е по-скоро част от народното творчество. Нямаше как дa зная за тях, ако не беше останалото от Езоп и това, което се приписва на него. И моите опити са част от ехото на неговите басни. Със сигурност би ми било по-приятно, ако това ехо беше за божество с български произход!

Хубав постинг, осакатен от помпащ идиот.