Овцата Офелия залюбила вълк,
тъй грозен и страшен, и казвал се Хълк.
Офелия бяла, а той толкоз черен,
излизал на лов във сумрака вечерен. 

В непрогледните нощи Хълк виел от глад,
наоколо всеки полазвал го хлад.
А пък Офелия, щом чуела Хълка,
прегръдки мечтаела, дордето похълцва.

Желаела с ласки тя Хълк да обсипе.
Ще кажете „Луда е! Тя няма ли пипе?“
Била просто влюбена, а Любовта си е сляпа!
Горката Офелия не заслужава вината!

Дали ако Хълк за Офелия знаел,
щял в нея да може любовта да познае?
Или, щом я видел, щял в миг да я схруска
и тя да му бъде мимолетна закуска?

Дали да оставим Офелия с мъка
да страда по Хълк в постоянна разлъка?
Или да си срещнат мечтите накрая?
Любов или пир? Що ще бъде, не зная!

 Здравко Арнаудов, 23.02.2019

P.S.
От приказката нека никой да не се обижда,
ако случайно в нея себе си привижда.
Това е само приказка за подъл гладен вълк
и за неопитна и влюбена овца,
и не желая да засягам никой
или да искам някой да гневя. 
И ако някой най-случайно се загледа
в Офелия, най-малко със едно отворено око,
ще види, че изцяло е от глина 
в пуловер вълнен "блее" върху нечие бюро.
Вълкът го няма, той навярно е в гората,
тъй както все разказват на децата...
З.А.