Притча

Едно невинно агне, бяло и красиво,
в бистрия поток по обед от водата пило.
Но докато си пийвало така водата,
гладен черен вълк излязъл от гората.
Щом се доближил до бистрия поток,
той започнал да обмисля приемлив предлог,
как с агнето да се нагости така,
че да не шокира много старата гора.
Стъпил във потока по-нагоре по течението,
той към агнето започнал тъй със обвинението:
„  -Ти ще трябва да си заплатиш цената,
щом тъй силно ми размътваш пак водата.
Аз от никого не ща сега да крия
бях решил с вода да се напия.“
Агнето, от грубостта му притеснено,
да се защити докрай било решено.
То му рекло:“ -О, премили Боже!
Кой ли може да го предположи?
Ти си по-нагоре по реката.
Няма как да ти размътя аз водата!“
А вълкът, понеже първом не успял,
пак със агнето жестоко се заял:
"-Чак сега те разпознавам по гласа,
ти виновник си за моята беда.
Ти бе този зъл нахалник дето лани,
във гората грубо наруга баща ми“
„-Вълчо, тука има нещо коренно сгрешено,
лани аз дори не съм било родено!“
„-Млък, вълкът му рекъл. Даже да успяваш,
тъй безсрамно да се оправдаваш,
истината точна аз я вече знам.
Тъй че, съм решил и ще те ям!“
Агнето, решено било да избяга.
Скрило се набързо зад една ограда.
А зад нея имало прекрасен храм.
И вълкът се изненадал даже, знам.
Почнал най-настойчиво да увещава,
че за бягството си там ще съжалява.
Че във храма пак ще да го изядат,
че на боговете в жертва ще го принесат.
„-Предпочитам да ме сготвят на курбан
щом вървя по път, от мен избран.
Даже и да трябва в храма да умра,
само тъй ще си запазя аз честта.“
 
Изводите тук са много ясни,
Вълците са винаги опасни!
Също, ако някой е решил да върши зло,
ти каквото и да кажеш, ще е все едно.
Още, ако знаеш, че очаква те смъртта,
по-добре е да си съхраниш честта!

Здравко Арнаудов,
София,  22.02.2022