Гледащият вижда, виждащият знае.
Безсмъртен е светът, където смъртният нехае.

Очите на отиващият си, усмихнати остават
към тези, дето в този свят ще продължават.

На този свят ги имаше безброй страни,
но времето с земята всички изравни.

Не бяха малко градове, махали, села,
ала от тях не е останала дори следа.

Къде изчезна онзи грозен самохвалко,
що мислеше, че златото му все е малко?

А онзи, покорил държави сто в сражения,
сега владее площ не повече от три сажена.

Къде е тоз велик владетел, тоз тиранин,
който поля земята с кръв на мюсюлмани?

Владетелят, земята хвърлил в тъмнината
не плаши никой вече, легнал под земята.

Отдавна сме забравили и онзи грозен властелин,
мечтаещ на земята на върха да е един.

Земята някога той до основи изгори,
сега във своята утроба тя го приюти.

Отиде богаташа във далечните места,
където няма нужда ни от хляб, ни от вода.

Такъв е този свят, опитай и го разбери.
На истината тъй вратата разтвори.

Дали живееш във страдание или в покой,
ще отлети за миг като подплашен козодой.

Послушай думите, които каза ни човек,
търпял и страдал някога във своя век:

"Ако си жаден за веселие, се весели.
Но пред страданието, просто се смири.

Помни, че ако проявиш достатъчно търпение,
страданието ще обърнеш в наслаждение"

Човече мъдри, погледни света ни днес:
глупакът е почитан, знаещият е напъден пес.

Измамен е светът, тъга е тук и там.
Невежеството приказливо, разумът е ням.

Който не пие вино, е презрян скъперник,
Кой само гледа, е глупак неверник.

Изчезна святото, останала е само мръсотия.
от дъното се вдига като безформена пихтия.

Какво се случва със света: нечист е и лъжлив,
кой във света е справедлив и кой правдив?

Ако изрича някой нещо със устата,
словата нямат общо с мисълта в главата.

И вместо истина, излиза предпазливост,
а вместо вярност, благонадеждна услужливост.

Милосърдието със усърдие се затъмнява.
Приятелството липсва, само верността остава.

Който до теб е близо, се стреми към теб,
далечният насочва поглед в твоя джеб.

Доверието днес е просто празнословие,
Недоверчиво е високото съсловие.

Отдавна няма на света от таз порода,
от хората, които помнеха забраните на Бога.

Търговците изгубиха навсякъде доверие,
художниците у дома запъват дверите.

Ученият, и да е прав, той си мълчи.
Загубили честта си са неверните жени.

Днес съвестта не управлява, нито е добро
и е прославен този, с пълен джоб сребро.

Народът е забравил пост, молитва. Жалко!
Храмовете празни са, вярващите - малко.

Бе прав един безупречен мислител,
със думите си, казани в една обител:

"Във наше време где е справедливостта
и покажете ми човекът, съхранил честта."

В светът ни бързо злото се разпространява,
а малко хората са, дето туй ги удивлява.

Не е креслива добротата, тиха е честта,
но чува се гласът на злобата и на грехът.

Мълчат мъжете на закона в този век.
Сърцата твърди са, езикът им е мек.

Животът кратък е, изпълнен е с тъга.
А щастието го убива алчната ръка.

Да приласкаеш бедния, да утешиш сирака,
на кой ли ще му дойде днес това в главата?

Кой на вдовиците и старците помага?
Днес думичката "старост" е псувня недрага.

Навярно бил е прав мъдрецът, дето казва,
че тъй светът е тръгнал да залязва.

Читателю, чети дори по малко моите слова,
а аз по своя път ще продължавам да вървя.

Че тоз живот е може би в известен смисъл,
предверие на другия, за който си орисан.

За себе си достоен път ти избери,
дълга си изпълни, не отмъщавай ти.

Направих всичко, всички думи казах.
Като от награди и блага аз се отказах.

Не търсех нито злато, ни похвали
и не мечтаех даже името си да прославя.

По нощи тъмни дълго не заспах,
Дордето писах този свитък, ослепях.

Тез мои думи са обърнати към вас,
без разлика, далечен или близък съм ви аз.

Аз моля, тежкият ми труд да бъде оценен,
като усърдно се помолите за мен.

А от самото му начало, всеки ред от ръкописа,
езикът ми нашепваше, ръката ми го писа.

Когато прочетете тези редове, аз знам,
ръката ще е мъртва, а езикът ще е ням.

Напускам аз света, тук изживях живота кратък.
Земята нека да ми е леглото по-нататък.

А ти, четящият, щом прочетеш, не ме забравяй.
и със сърдечни думи ти ме споменавай.

И, господи, чуй моята молба.
Дай милосърдие на робската душа.

Аз грешен съм, със осквернени дух и плът.
Но само червей съм, а ти си господарят на светът.

Аз жалък роб съм, който пътя си изгуби.
Но ти, Всеопрощаващи, прости ми моите заблуди.

Бил съм на запад и на изток по света широк.
Велики Боже, като ме наказваш, не бъди жесток.

За грешниците, тънещи във заблуждение,
надеждата не им отнемай за спасение.

Аз грешен бях и ще горя във огън ката ден.
О, Справедливи, справедлив бъди към мен.

На мен и на единоверците ми ти прости греха.
Към тях не винаги вървях с отворена душа.

Не бях добър, ни справедлив към всеки.
Невежеството, ето го грехът ми.

От Юсуф Хас-Хаджиб Баласъгуни, 
тюркски поет, ( около 1070г.)

Превод от руски: Здравко Арнаудов, 13.03.2022