Глеб Бабич  

През облаците гледам звездите.
Мълча и чувам как диша гората.
Скоро всичко ще се смени, но сега
е тишина, а от небето гледа луната.  

Всичко вече е ясно и е решено,
Но ако стана прав, на крака,
Тогава тишината ще се продъни,
ще се окаже всичко съвсем не така ...

Вечерите са дълги.
На разсъмване без сбогуване ще замина.
И отново…
В кои ли ръце глината на
Животът ми се обръща
В нещо ново?
Важната дума
Я знам,
Господи! 
Всичко, което даваш, е мое,
Лесно или страшно,
А сега – тишина...  

Три спокойни дни и след това е стена
От глух дъжд и мокра мъгла.
Прости ми за всичко, тишина,
Никога вече няма да съм като сега.  

Но след това, някога другото мен
Ако Бог опрощава греховете ни и шума,
без думи ще помоля за прошка
Щом се върна в копняната тишина.  

Превод от руски   Здравко Арнаудов, 
26.10.2022г.        

Доктор Лентяй -Глеб Бабич

Я смотрю на звезды сквозь облака,
Я молчу и слышу, как дышит лес.
Скоро всё изменится, а пока
Тишина, и смотрит луна с небес.

Всё уже понятно и решено,
Только в рост подняться, да сделать шаг,
И тогда уйдет тишина на дно,
И тогда окажется все не так…

Вечера длинные,
На рассвете уйду не прощаясь
Снова я…
В чьих руках глиною
Жизнь моя превращается
В новое?
Слово я
Знаю важное,
Господи,
Все что дашь – мое,
Легкое или страшное,
А сейчас – тишина…

Три спокойных дня, а потом стена
Из глухих дождей, да промокший дым.
Ты прости за все меня, тишина,
Мне уже не быть никогда таким.

Но потом когда-то другому мне
Если Бог отпустит грехи и шум,
Я вернусь к тоскующей тишине
И без слов прощения попрошу.